11 feb 2023, 23:33

Безценен си живот

  Poesía
536 1 1

Времето край нас минава
и животът се мени,
но в сърцата ни остава
да пулсира и гори.

 

Някога в зори пристига,
носи лошо и добро.
На високо ни издига
или ни залива зло...

 

Зима е, а тъй безгрижно
вън кокичета цъфтят
и деца с ракети книжни
си играят в своя свят.

 

Те не знаят за войната,
за настръхналите дни,
че под нас трепти Земята,
а в нощта тревожни спим.


Много пъти влизах в ада...

В моят Ад! Разбрах едно:
дълъг ли си или кратък,
но безценен си живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова мъдро и истинско написано стихотворение, Ани! Докосна ме силно, да, животът е толкова кратък, да му се радваме, е първата ни мисия тук на земята. Всичко друго суета!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...