Безценен си живот

11.02.2023 г., 23:33 ч.

Поезия

323 1 1

Времето край нас минава
и животът се мени,
но в сърцата ни остава
да пулсира и гори.

Някога в зори пристига,
носи лошо и добро.
На високо ни издига
или ни залива зло...

Зима е, а тъй безгрижно
вън кокичета цъфтят
и деца с ракети книжни
си играят в своя свят.

Те не знаят за войната,
за настръхналите дни,
че под нас трепти Земята,
а в нощта тревожни спим.

Много пъти влизах в ада...

В моят Ад! Разбрах едно:
дълъг ли си или кратък,
но безценен си живот!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

M1234567891 (Миночка Митева)

2023-02-12T07:55:10+02:00

Толкова мъдро и истинско написано стихотворение, Ани! Докосна ме силно, да, животът е толкова кратък, да му се радваме, е първата ни мисия тук на земята. Всичко друго суета!