Безценен си живот
Времето край нас минава
и животът се мени,
но в сърцата ни остава
да пулсира и гори.
Някога в зори пристига,
носи лошо и добро.
На високо ни издига
или ни залива зло...
Зима е, а тъй безгрижно
вън кокичета цъфтят
и деца с ракети книжни
си играят в своя свят.
Те не знаят за войната,
за настръхналите дни,
че под нас трепти Земята,
а в нощта тревожни спим.
Много пъти влизах в ада...
В моят Ад! Разбрах едно:
дълъг ли си или кратък,
но безценен си живот!
© Ани Иванова All rights reserved.
