18 sept 2007, 15:48
Безцветно
Изтръпнали състояния и трогната надежда.
В безмълвие скръбта очите си навежда.
Поне това е някаква утеха!
Но самотата пак безгласно се намесва.
Приятелка на спомена. Заедно тъгуват.
Увиснаха лицата им. Колко ли им струва!?
Плувнаха в сълзи, очи безцветни.
Не съм виновна... смехът изчезна...
В безмълвие скръбта очите си навежда.
Поне това е някаква утеха!
Но самотата пак безгласно се намесва.
Приятелка на спомена. Заедно тъгуват.
Увиснаха лицата им. Колко ли им струва!?
Плувнаха в сълзи, очи безцветни.
Не съм виновна... смехът изчезна...
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Тъжно , но много красиво казано.С обич, Мариолче.
-
Виртуоз си на думи и чувства!!!Поздрав и благодаря за насладата която ми изпращаш заедно с хубавите стихове!!!
-
Поздрав!
-
Просто "Изтръпнали състояния".Ще отшумят.
Поздрави!!! -
Тъжно...!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
