Sep 18, 2007, 3:48 PM
Безцветно
Изтръпнали състояния и трогната надежда.
В безмълвие скръбта очите си навежда.
Поне това е някаква утеха!
Но самотата пак безгласно се намесва.
Приятелка на спомена. Заедно тъгуват.
Увиснаха лицата им. Колко ли им струва!?
Плувнаха в сълзи, очи безцветни.
Не съм виновна... смехът изчезна...
В безмълвие скръбта очите си навежда.
Поне това е някаква утеха!
Но самотата пак безгласно се намесва.
Приятелка на спомена. Заедно тъгуват.
Увиснаха лицата им. Колко ли им струва!?
Плувнаха в сълзи, очи безцветни.
Не съм виновна... смехът изчезна...
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тъжно , но много красиво казано.С обич, Мариолче.
-
Виртуоз си на думи и чувства!!!Поздрав и благодаря за насладата която ми изпращаш заедно с хубавите стихове!!!
-
Поздрав!
-
Просто "Изтръпнали състояния".Ще отшумят.
Поздрави!!! -
Тъжно...!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
