Безцветно

18.09.2007 г., 15:48 ч.

Поезия

523 0 5

Изтръпнали състояния и трогната надежда.
В безмълвие скръбта очите си навежда.
Поне това е някаква утеха!
Но самотата пак безгласно се намесва.
Приятелка на спомена. Заедно тъгуват.
Увиснаха лицата им. Колко ли им струва!?
Плувнаха в сълзи, очи безцветни.
Не съм виновна... смехът изчезна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безцветно

Искате да прочетете повече?

Предложения