Безкрайност

25 oct 2018, 9:04

Poesía

1152 1 11

Затихва денят безпризорен
с дъха ти, дъждовно далечен.
Дочувам гласа ти минорен
в съня на звънливата вечер.
Неясни молитви изрича
нощта по студените устни
на вятъра, в миг заприличал
на вяра из дните ни пусти...
Звездите са стон в потъмнели
разлюбени капки омая,
сред тях са душите ни, вплели
на тихата обич безкрая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безкрайност

Искате да прочетете повече?

Propuestas