25 окт. 2018 г., 09:04

Безкрайност 

  Поэзия
879 1 12

 

 

Затихва денят безпризорен

с дъха ти, дъждовно далечен.

Дочувам гласа ти минорен

в съня на звънливата вечер.

 

Неясни молитви изрича

нощта по студените устни

на вятъра, в миг заприличал

на вяра из дните ни пусти...

 

Звездите са стон в потъмнели

разлюбени капки омая,

сред тях са душите ни, вплели

на тихата обич безкрая...

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??