Затихва денят безпризорен
с дъха ти, дъждовно далечен.
Дочувам гласа ти минорен
в съня на звънливата вечер.
Неясни молитви изрича
нощта по студените устни
на вятъра, в миг заприличал
на вяра из дните ни пусти...
Звездите са стон в потъмнели
разлюбени капки омая,
сред тях са душите ни, вплели
на тихата обич безкрая...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up