Oct 25, 2018, 9:04 AM

Безкрайност

  Poetry
1.4K 1 11

 

 

Затихва денят безпризорен

с дъха ти, дъждовно далечен.

Дочувам гласа ти минорен

в съня на звънливата вечер.

 

Неясни молитви изрича

нощта по студените устни

на вятъра, в миг заприличал

на вяра из дните ни пусти...

 

Звездите са стон в потъмнели

разлюбени капки омая,

сред тях са душите ни, вплели

на тихата обич безкрая...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...