Oct 25, 2018, 9:04 AM

Безкрайност 

  Poetry
1151 1 11
Затихва денят безпризорен
с дъха ти, дъждовно далечен.
Дочувам гласа ти минорен
в съня на звънливата вечер.
Неясни молитви изрича
нощта по студените устни
на вятъра, в миг заприличал
на вяра из дните ни пусти...
Звездите са стон в потъмнели
разлюбени капки омая,
сред тях са душите ни, вплели
на тихата обич безкрая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Random works
: ??:??