Затихва денят безпризорен
с дъха ти, дъждовно далечен.
Дочувам гласа ти минорен
в съня на звънливата вечер.
Неясни молитви изрича
нощта по студените устни
на вятъра, в миг заприличал
на вяра из дните ни пусти...
Звездите са стон в потъмнели
разлюбени капки омая,
сред тях са душите ни, вплели
на тихата обич безкрая...
© Геновева Христова Всички права запазени