23 nov 2010, 19:32

Безмълвие и болка

662 0 6

В безмълвие на кървав хоризонт, 
под залеза на богове мистични, 
изпих от чашата горчивия живот, 
преглътнах и утайката, и чувствата цинични! 
В стихията живот на ТОЗИ свят
троших крила, обелих и колене,
въртях се в орбита на враг -
"приятел" със стрели от кал се целеше по мене.
В море от обич плувах и играх,
под ласките на изгреви изплувах,
напук възкръснах, вижте - оживях...
а птиците и залеза със хоризонта се целуват.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...