В безмълвие на кървав хоризонт,
под залеза на богове мистични,
изпих от чашата горчивия живот,
преглътнах и утайката, и чувствата цинични!
В стихията живот на ТОЗИ свят
троших крила, обелих и колене,
въртях се в орбита на враг -
"приятел" със стрели от кал се целеше по мене.
В море от обич плувах и играх,
под ласките на изгреви изплувах,
напук възкръснах, вижте - оживях...
а птиците и залеза със хоризонта се целуват.
© Валка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
