23.11.2010 г., 19:32

Безмълвие и болка

667 0 6

В безмълвие на кървав хоризонт, 
под залеза на богове мистични, 
изпих от чашата горчивия живот, 
преглътнах и утайката, и чувствата цинични! 
В стихията живот на ТОЗИ свят
троших крила, обелих и колене,
въртях се в орбита на враг -
"приятел" със стрели от кал се целеше по мене.
В море от обич плувах и играх,
под ласките на изгреви изплувах,
напук възкръснах, вижте - оживях...
а птиците и залеза със хоризонта се целуват.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...