1 nov 2006, 0:40

Безпокойство

  Poesía
859 0 10
Дори насън сърцето ми се стяга
от страх, рисуващ с черни щрихи
в душата ми, която се напряга
да чуе стъпките ти тихи.

Безспир часовника тик-така,
стрелките му и миг не спират.
От скръб сърцето се разплака
и сълзите в мен напират...

Нощта изпълва ме с видения
и ме потапя в тревога,
но не от глупави съмнения,
с които да се справя мога.

А от това, че си далече
в нощта със хиляди капани,
където дебне отдалече
смъртта със лапи да те хване

За миг съня ми си отива
и в мрака срещам твойто тяло...
Заспивам!
Този път щастлива
- отново е сърцето цяло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...