megans (Магдалена Василева)
108 818
Nov 1, 2006, 12:40 AM

Безпокойство 

  Poetry
605 0 10
Дори насън сърцето ми се стяга
от страх, рисуващ с черни щрихи
в душата ми, която се напряга
да чуе стъпките ти тихи.

Безспир часовника тик-така,
стрелките му и миг не спират.
От скръб сърцето се разплака
и сълзите в мен напират...

Нощта изпълва ме с видения
и ме потапя в тревога,
но не от глупави съмнения,
с които да се справя мога.

А от това, че си далече
в нощта със хиляди капани,
където дебне отдалече
смъртта със лапи да те хване

За миг съня ми си отива
и в мрака срещам твойто тяло...
Заспивам!
Този път щастлива
- отново е сърцето цяло...

© Магдалена Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??