megans (Магдалена Василева) megans (Магдалена Василева)
2 108
Nov 1, 2006, 12:40 AM

Безпокойство

  Poetry
858 0 10
Дори насън сърцето ми се стяга
от страх, рисуващ с черни щрихи
в душата ми, която се напряга
да чуе стъпките ти тихи.

Безспир часовника тик-така,
стрелките му и миг не спират.
От скръб сърцето се разплака
и сълзите в мен напират...

Нощта изпълва ме с видения
и ме потапя в тревога,
но не от глупави съмнения,
с които да се справя мога.

А от това, че си далече
в нощта със хиляди капани,
където дебне отдалече
смъртта със лапи да те хване

За миг съня ми си отива
и в мрака срещам твойто тяло...
Заспивам!
Този път щастлива
- отново е сърцето цяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0