Безпокойство
861
0
10
Дори насън сърцето ми се стяга
от страх, рисуващ с черни щрихи
в душата ми, която се напряга
да чуе стъпките ти тихи.
Безспир часовника тик-така,
стрелките му и миг не спират.
От скръб сърцето се разплака
и сълзите в мен напират...
Нощта изпълва ме с видения
и ме потапя в тревога,
но не от глупави съмнения,
с които да се справя мога.
А от това, че си далече
в нощта със хиляди капани,
където дебне отдалече
смъртта със лапи да те хване
За миг съня ми си отива
и в мрака срещам твойто тяло...
Заспивам!
Този път щастлива
- отново е сърцето цяло...
от страх, рисуващ с черни щрихи
в душата ми, която се напряга
да чуе стъпките ти тихи.
Безспир часовника тик-така,
стрелките му и миг не спират.
От скръб сърцето се разплака
и сълзите в мен напират...
Нощта изпълва ме с видения
и ме потапя в тревога,
но не от глупави съмнения,
с които да се справя мога.
А от това, че си далече
в нощта със хиляди капани,
където дебне отдалече
смъртта със лапи да те хване
За миг съня ми си отива
и в мрака срещам твойто тяло...
Заспивам!
Този път щастлива
- отново е сърцето цяло...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
