Весан (Ангел Веселинов)
529 763
19 ene 2011, 14:07

Безпътица 

  Poesía » Otra
760 0 8

На делника талигата разбита
скрибуца по изровения път
на сиво настояще. Гадно сит
на капрата е кочияшът Смърт.
Той шиба изнурените коне
на времето. Затъват колелата
в студена кал - почти до колене -
от смачкани илюзии. Отзад,
сред тор и смрад, отчаяно пълзи
Надеждата, насилена вулгарно,
безпомощна, ридае без сълзи,
на колене пред Наглостта бездарна.

Живот! Едва ли! Просто – рядка кал.
Дали обаче бих го дал без жал!?

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??