Jan 19, 2011, 2:07 PM

Безпътица 

  Poetry » Other
728 0 8

На делника талигата разбита
скрибуца по изровения път
на сиво настояще. Гадно сит
на капрата е кочияшът Смърт.
Той шиба изнурените коне
на времето. Затъват колелата
в студена кал - почти до колене -
от смачкани илюзии. Отзад,
сред тор и смрад, отчаяно пълзи
Надеждата, насилена вулгарно,
безпомощна, ридае без сълзи,
на колене пред Наглостта бездарна.

Живот! Едва ли! Просто – рядка кал.
Дали обаче бих го дал без жал!?

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??