На делника талигата разбита
скрибуца по изровения път
на сиво настояще. Гадно сит
на капрата е кочияшът Смърт.
Той шиба изнурените коне
на времето. Затъват колелата
в студена кал - почти до колене -
от смачкани илюзии. Отзад,
сред тор и смрад, отчаяно пълзи
Надеждата, насилена вулгарно,
безпомощна, ридае без сълзи,
на колене пред Наглостта бездарна.
Живот! Едва ли! Просто – рядка кал.
Дали обаче бих го дал без жал!?
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
