19.01.2011 г., 14:07 ч.
Безпътица
На делника талигата разбита
скрибуца по изровения път
на сиво настояще. Гадно сит
на капрата е кочияшът Смърт.
Той шиба изнурените коне
на времето. Затъват колелата
в студена кал - почти до колене -
от смачкани илюзии. Отзад,
сред тор и смрад, отчаяно пълзи
Надеждата, насилена вулгарно,
безпомощна, ридае без сълзи,
на колене пред Наглостта бездарна.
Живот! Едва ли! Просто – рядка кал.
Дали обаче бих го дал без жал!?
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Стих-камбана.
Харесах. -
Поздравления!
-
едва ли
Поздрав! -
Всеки гледа на света от своята камбанария!От моята се виждат същите неща.Силен поетичен изказ.Поздравления!
-
Това произведение ме грабна още с първия ред, и не ме пусна до последния!
И макар, че не кореспондира с личните ми емоции, го оценявам от гледна точка на поетичното изпълнение.
Страхотно е! -
Има и такива моменти!Дано по-бързо е измъкването!Вяра му е майката!С поздрав!
-
Съмнявам се Поздрави, Весан!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
!!!