22 feb 2008, 21:17

Безтегловност

  Poesía
764 0 4
Изчерпан ум,
изчерпани думи,
зачеркнат ум,
зачеркнати мисли.
Празен шум,
лишени от смисли,
образи в мен,
самотни, все пискат.

Пиша това, надвесен над листа,
празен товар, главата без мисли.
Гледам навън, слънцето също,
зрее навън, празните къщи,
където насън, бягам от вкъщи.

Пламък студен
търся в среднощни
мъки, смутен,
с пръсти немощни.
Бягам от плен
в празното време,
тичам след трен,
гара последна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трябва ти една истинска обич, да издуха мрака от душата ти... Опитай да мислиш позитивно. Зарадвай се на нещо малко, красиво... Калинка? Маргаритка?
  • замисли ме...пишеш интересно с нежна душевност
    и явно много мисли и образи имаш за претворяване...
    харесват ми стиховете ти...пиши...с обич, Серафим
  • Много интересно стихотворение- и като съдържание, и като форма!
  • Не мога да си представя твоята глава без мисли. Прекрасен стих, който блестящо описва творческия процес.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...