22 февр. 2008 г., 21:17

Безтегловност

Поэзия

757 0 4

Изчерпан ум,
изчерпани думи,
зачеркнат ум,
зачеркнати мисли.
Празен шум,
лишени от смисли,
образи в мен,
самотни, все пискат.

Пиша това, надвесен над листа,
празен товар, главата без мисли.
Гледам навън, слънцето също,
зрее навън, празните къщи,
където насън, бягам от вкъщи.

Пламък студен
търся в среднощни
мъки, смутен,
с пръсти немощни.
Бягам от плен
в празното време,
тичам след трен,
гара последна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ria (Гергана Иванова)

Трябва ти една истинска обич, да издуха мрака от душата ти... Опитай да мислиш позитивно. Зарадвай се на нещо малко, красиво... Калинка? Маргаритка?

2008-04-11T08:46:31+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

замисли ме...пишеш интересно с нежна душевност
и явно много мисли и образи имаш за претворяване...
харесват ми стиховете ти...пиши...с обич, Серафим

2008-02-23T10:33:31+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Много интересно стихотворение- и като съдържание, и като форма!

2008-02-23T01:13:07+02:00
дкф99 (Диди Ф)

Не мога да си представя твоята глава без мисли. Прекрасен стих, който блестящо описва творческия процес.

2008-02-22T22:00:02+02:00