22.02.2008 г., 21:17 ч.

Безтегловност 

  Поезия
591 0 4
Изчерпан ум,
изчерпани думи,
зачеркнат ум,
зачеркнати мисли.
Празен шум,
лишени от смисли,
образи в мен,
самотни, все пискат.

Пиша това, надвесен над листа,
празен товар, главата без мисли.
Гледам навън, слънцето също,
зрее навън, празните къщи,
където насън, бягам от вкъщи.

Пламък студен
търся в среднощни
мъки, смутен,
с пръсти немощни.
Бягам от плен
в празното време,
тичам след трен,
гара последна.

© Серафим Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трябва ти една истинска обич, да издуха мрака от душата ти... Опитай да мислиш позитивно. Зарадвай се на нещо малко, красиво... Калинка? Маргаритка?
  • замисли ме...пишеш интересно с нежна душевност
    и явно много мисли и образи имаш за претворяване...
    харесват ми стиховете ти...пиши...с обич, Серафим
  • Много интересно стихотворение- и като съдържание, и като форма!
  • Не мога да си представя твоята глава без мисли. Прекрасен стих, който блестящо описва творческия процес.
Предложения
: ??:??