22.02.2008 г., 21:17

Безтегловност

761 0 4
Изчерпан ум,
изчерпани думи,
зачеркнат ум,
зачеркнати мисли.
Празен шум,
лишени от смисли,
образи в мен,
самотни, все пискат.

Пиша това, надвесен над листа,
празен товар, главата без мисли.
Гледам навън, слънцето също,
зрее навън, празните къщи,
където насън, бягам от вкъщи.

Пламък студен
търся в среднощни
мъки, смутен,
с пръсти немощни.
Бягам от плен
в празното време,
тичам след трен,
гара последна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трябва ти една истинска обич, да издуха мрака от душата ти... Опитай да мислиш позитивно. Зарадвай се на нещо малко, красиво... Калинка? Маргаритка?
  • замисли ме...пишеш интересно с нежна душевност
    и явно много мисли и образи имаш за претворяване...
    харесват ми стиховете ти...пиши...с обич, Серафим
  • Много интересно стихотворение- и като съдържание, и като форма!
  • Не мога да си представя твоята глава без мисли. Прекрасен стих, който блестящо описва творческия процес.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...