Feb 22, 2008, 9:17 PM

Безтегловност 

  Poetry
586 0 4
Изчерпан ум,
изчерпани думи,
зачеркнат ум,
зачеркнати мисли.
Празен шум,
лишени от смисли,
образи в мен,
самотни, все пискат.

Пиша това, надвесен над листа,
празен товар, главата без мисли.
Гледам навън, слънцето също,
зрее навън, празните къщи,
където насън, бягам от вкъщи.

Пламък студен
търся в среднощни
мъки, смутен,
с пръсти немощни.
Бягам от плен
в празното време,
тичам след трен,
гара последна.

© Серафим All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Трябва ти една истинска обич, да издуха мрака от душата ти... Опитай да мислиш позитивно. Зарадвай се на нещо малко, красиво... Калинка? Маргаритка?
  • замисли ме...пишеш интересно с нежна душевност
    и явно много мисли и образи имаш за претворяване...
    харесват ми стиховете ти...пиши...с обич, Серафим
  • Много интересно стихотворение- и като съдържание, и като форма!
  • Не мога да си представя твоята глава без мисли. Прекрасен стих, който блестящо описва творческия процес.
Random works
: ??:??