16 oct 2020, 8:59

Безвремието винаги е всичко

  Poesía » Otra
518 6 3

Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно 
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност
към сърцето, което безусловно
похарчих.
А в пробитото джобче,
се загнездило рестото
и тежи като пулса ми, вечно различен, 
перманентно виновен,
с екстрасистоли чести. 
Недресирано още, побесняло мъниче. 
И се чудя - кога
ще повярвам в умората, 
дето среща очите ми с мен в огледалото.
Лекар казва, че имам
нормална аорта, 
но с безвремие пълна още в началото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все се чудим кога ще повярваме на умората...
  • Райна, приятелко, трудни ми е да те следвам и тълкувам, но е хубаво да се замислям и “интерпретирам” творбите ти. 👍😊
  • Мноооого ми хареса!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...