16 окт. 2020 г., 08:59
Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност
към сърцето, което безусловно
похарчих.
А в пробитото джобче,
се загнездило рестото
и тежи като пулса ми, вечно различен,
перманентно виновен,
с екстрасистоли чести. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация