RainaVakova
413 2666
16 окт. 2020 г., 08:59

Безвремието винаги е всичко 

  Поэзия » Другая
288 6 3

Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно 
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност
към сърцето, което безусловно
похарчих.
А в пробитото джобче,
се загнездило рестото
и тежи като пулса ми, вечно различен, 
перманентно виновен,
с екстрасистоли чести. 
Недресирано още, побесняло мъниче. 
И се чудя - кога
ще повярвам в умората, 
дето среща очите ми с мен в огледалото.
Лекар казва, че имам
нормална аорта, 
но с безвремие пълна още в началото.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Все се чудим кога ще повярваме на умората...
  • Райна, приятелко, трудни ми е да те следвам и тълкувам, но е хубаво да се замислям и “интерпретирам” творбите ти. 👍😊
  • Мноооого ми хареса!
Предложения
: ??:??