Безвремието винаги е всичко

16.10.2020 г., 8:59 ч.

Поезия » Друга

344 6 3

Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност
към сърцето, което безусловно
похарчих.
А в пробитото джобче,
се загнездило рестото
и тежи като пулса ми, вечно различен,
перманентно виновен,
с екстрасистоли чести.
Недресирано още, побесняло мъниче.
И се чудя - кога
ще повярвам в умората,
дето среща очите ми с мен в огледалото.
Лекар казва, че имам
нормална аорта,
но с безвремие пълна още в началото.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ДИС (Деа)

2020-10-16T14:33:49+03:00

Все се чудим кога ще повярваме на умората...
Yuri (Yuri Yovev)

2020-10-16T10:07:55+03:00

Райна, приятелко, трудни ми е да те следвам и тълкувам, но е хубаво да се замислям и “интерпретирам” творбите ти. 👍😊
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-10-16T09:05:13+03:00

Мноооого ми хареса!