Безвремието винаги е всичко
Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност
към сърцето, което безусловно
похарчих.
А в пробитото джобче,
се загнездило рестото
и тежи като пулса ми, вечно различен,
перманентно виновен,
с екстрасистоли чести.
Недресирано още, побесняло мъниче.
И се чудя - кога
ще повярвам в умората,
дето среща очите ми с мен в огледалото.
Лекар казва, че имам
нормална аорта,
но с безвремие пълна още в началото.
