Просто да ти е!
По първи зори
ти прощавам.
Виж слънцето -
дръпнало е
по крайчеца
небесното перде.
Гола
и премаляла
съм.
Слагам си
шапката
със звездно перце.
Невидима съм.
Само един
слънчев лъч
разсъблича
пламналото ми
сърце.
Просто да ти е!
Изпразниха се
очите ми
от лунно обичане.
Искат небе,
с вятър
и бури.
Косите ми
неразвяти са
и от безветрие
ги боли.
Просто да ти е!
Даже сянка
няма да бъда
в твойто небе.
Без едно крило
те оставям.
Ако можеш
сам си прости
за беззвездното си
небе.
А от мен -
просто да ти е!
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
те оставям.
Така най-боли макар и с прошка!!
Поздрави за вълнуващия стих!