7.11.2008 г., 0:26  

Беззвездно небе

1.1K 0 28

 

Просто да ти е!

По първи зори

ти прощавам.

Виж слънцето -

дръпнало е

по крайчеца

небесното перде.

Гола

и премаляла

съм.

Слагам си

шапката

със звездно перце.

Невидима съм.

Само един

слънчев лъч

разсъблича

пламналото ми

сърце.

Просто да ти е!

Изпразниха се

очите ми

от лунно обичане.

Искат небе,

с вятър

и бури.

Косите ми

неразвяти са

и от безветрие

ги боли.

Просто да ти е!

Даже сянка

няма да бъда

в твойто небе.

Без едно крило

те оставям.

Ако можеш

сам си прости

за беззвездното си

небе.

А от мен -

просто да ти е!

 

Весела ЙОСИФОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Без едно крило
    те оставям.

    Така най-боли макар и с прошка!!
    Поздрави за вълнуващия стих!
  • Елица, благодаря ти за възторжените коментари. Вдъхновяваш ме.
    Анита, права си, най-трудната прошка е.
  • Жажда. Очакване. И болка.
    Изразени по неповторим начин.
    Ти твориш уникална поезия, Весела.
    С удоволствие те чета.
    И се вдъхновявам!
    Благодаря ти!
  • ,,Ако можеш
    сам си прости''
    Най-трудната прошка е да простиш на себе си!
    Поздрави, Весела!
  • Благодаря на всички за прекрасните емоции, които предизвиквате у мен. Лека и спокойна вечер!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...