Nov 7, 2008, 12:26 AM  

Беззвездно небе

  Poetry » Love
1.1K 0 28

 

Просто да ти е!

По първи зори

ти прощавам.

Виж слънцето -

дръпнало е

по крайчеца

небесното перде.

Гола

и премаляла

съм.

Слагам си

шапката

със звездно перце.

Невидима съм.

Само един

слънчев лъч

разсъблича

пламналото ми

сърце.

Просто да ти е!

Изпразниха се

очите ми

от лунно обичане.

Искат небе,

с вятър

и бури.

Косите ми

неразвяти са

и от безветрие

ги боли.

Просто да ти е!

Даже сянка

няма да бъда

в твойто небе.

Без едно крило

те оставям.

Ако можеш

сам си прости

за беззвездното си

небе.

А от мен -

просто да ти е!

 

Весела ЙОСИФОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Без едно крило
    те оставям.

    Така най-боли макар и с прошка!!
    Поздрави за вълнуващия стих!
  • Елица, благодаря ти за възторжените коментари. Вдъхновяваш ме.
    Анита, права си, най-трудната прошка е.
  • Жажда. Очакване. И болка.
    Изразени по неповторим начин.
    Ти твориш уникална поезия, Весела.
    С удоволствие те чета.
    И се вдъхновявам!
    Благодаря ти!
  • ,,Ако можеш
    сам си прости''
    Най-трудната прошка е да простиш на себе си!
    Поздрави, Весела!
  • Благодаря на всички за прекрасните емоции, които предизвиквате у мен. Лека и спокойна вечер!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....