7 нояб. 2008 г., 00:26  

Беззвездно небе

1.1K 0 28

 

Просто да ти е!

По първи зори

ти прощавам.

Виж слънцето -

дръпнало е

по крайчеца

небесното перде.

Гола

и премаляла

съм.

Слагам си

шапката

със звездно перце.

Невидима съм.

Само един

слънчев лъч

разсъблича

пламналото ми

сърце.

Просто да ти е!

Изпразниха се

очите ми

от лунно обичане.

Искат небе,

с вятър

и бури.

Косите ми

неразвяти са

и от безветрие

ги боли.

Просто да ти е!

Даже сянка

няма да бъда

в твойто небе.

Без едно крило

те оставям.

Ако можеш

сам си прости

за беззвездното си

небе.

А от мен -

просто да ти е!

 

Весела ЙОСИФОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Без едно крило
    те оставям.

    Така най-боли макар и с прошка!!
    Поздрави за вълнуващия стих!
  • Елица, благодаря ти за възторжените коментари. Вдъхновяваш ме.
    Анита, права си, най-трудната прошка е.
  • Жажда. Очакване. И болка.
    Изразени по неповторим начин.
    Ти твориш уникална поезия, Весела.
    С удоволствие те чета.
    И се вдъхновявам!
    Благодаря ти!
  • ,,Ако можеш
    сам си прости''
    Най-трудната прошка е да простиш на себе си!
    Поздрави, Весела!
  • Благодаря на всички за прекрасните емоции, които предизвиквате у мен. Лека и спокойна вечер!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...