5 ene 2008, 16:22

Блян

  Poesía
1.3K 0 7

Ти имаш хиляди приятели,

от тях за мен не идва ред,

ала сред толкоз обожатели,

кажи ми, имаш ли човек?

 

Такъв, на който да разчиташ,

да е с богат духовен свят,

когото можеш да обичаш,

да не е само твой познат.

 

Това за теб да бъда исках,

това тъй дълго аз мечтах,

но всичко в себе си подтисках

и нищичко не ти казах.

 

Бъди щастлива, ти, която,

бе Божество, звезда в нощта,

за мен ти беше нещо свято,

тъй остани си - блян, мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...