Ти имаш хиляди приятели,
от тях за мен не идва ред,
ала сред толкоз обожатели,
кажи ми, имаш ли човек?
Такъв, на който да разчиташ,
да е с богат духовен свят,
когото можеш да обичаш,
да не е само твой познат.
Това за теб да бъда исках,
това тъй дълго аз мечтах,
но всичко в себе си подтисках
и нищичко не ти казах.
Бъди щастлива, ти, която,
бе Божество, звезда в нощта,
за мен ти беше нещо свято,
тъй остани си - блян, мечта.
© Стефан Станчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
