22 jun 2022, 11:17

Богохулен стих

1.5K 1 5

Ако знаех, че ще тикам

онзи тежък камък на Сизиф

 

и по кучешки все ще търкалям

всеки ден като оцъклен стих,

 

ще надничам в кални локви

да открия снопче повод за живот,

 

ще изписвам всеки спомен

върху празен от мечти бял лист,

 

а мечтите ми ще падат ничком

под скован от подлост ешафод,

 

ще живея, за да не умирам,

ще умирам, за да съм още жив -

 

щях във камъка да издълбая

онзи богохулен тежък стих:

 

че човек да си звучи гордо,

но човеците са днеска кът.

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замислящо стихотворение-равносметка, с тежки истини, след едно трудно проглеждане, в което е скрито зрънцето на смисления и пълен с полезно съдържание живот. Поздравявам те, Веси!👍🥰
  • С Валюша!
  • Така си го редим живота, но ето, че достигаме до истини! Поздравления
  • Всичко е вярно, но ми се струва, че не е богохулен стиха. Хули човешката глупост!
  • Не ни е дадено да знаем, Весе, и трябва да преминем през всичко - това са уроците ни, дали ще ги научим е друг въпрос.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...