Богохулен стих

Поезия » Философска

1.5K 1 5

Ако знаех, че ще тикам

онзи тежък камък на Сизиф

и по кучешки все ще търкалям

всеки ден като оцъклен стих,

ще надничам в кални локви

да открия снопче повод за живот,

ще изписвам всеки спомен

върху празен от мечти бял лист,

а мечтите ми ще падат ничком

под скован от подлост ешафод,

ще живея, за да не умирам,

ще умирам, за да съм още жив -

щях във камъка да издълбая

онзи богохулен тежък стих:

че човек да си звучи гордо,

но човеците са днеска кът.

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Замислящо стихотворение-равносметка, с тежки истини, след едно трудно проглеждане, в което е скрито зрънцето на смисления и пълен с полезно съдържание живот. Поздравявам те, Веси!👍🥰

2024-05-25T10:23:05+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

С Валюша!

2024-04-26T01:10:59+03:00
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Така си го редим живота, но ето, че достигаме до истини! Поздравления

2022-06-22T14:59:12+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Всичко е вярно, но ми се струва, че не е богохулен стиха. Хули човешката глупост!

2022-06-22T14:20:05+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Не ни е дадено да знаем, Весе, и трябва да преминем през всичко - това са уроците ни, дали ще ги научим е друг въпрос.

2022-06-22T14:02:48+03:00