yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
22 июн. 2022 г., 11:17

Богохулен стих 

  Поэзия » Философская
1092 1 5

Ако знаех, че ще тикам

онзи тежък камък на Сизиф

 

и по кучешки все ще търкалям

всеки ден като оцъклен стих,

 

ще надничам в кални локви

да открия снопче повод за живот,

 

ще изписвам всеки спомен

върху празен от мечти бял лист,

 

а мечтите ми ще падат ничком

под скован от подлост ешафод,

 

ще живея, за да не умирам,

ще умирам, за да съм още жив -

 

щях във камъка да издълбая

онзи богохулен тежък стих:

 

че човек да си звучи гордо,

но човеците са днеска кът.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замислящо стихотворение-равносметка, с тежки истини, след едно трудно проглеждане, в което е скрито зрънцето на смисления и пълен с полезно съдържание живот. Поздравявам те, Веси!👍🥰
  • С Валюша!
  • Така си го редим живота, но ето, че достигаме до истини! Поздравления
  • Всичко е вярно, но ми се струва, че не е богохулен стиха. Хули човешката глупост!
  • Не ни е дадено да знаем, Весе, и трябва да преминем през всичко - това са уроците ни, дали ще ги научим е друг въпрос.
Предложения
: ??:??