Jun 22, 2022, 11:17 AM

Богохулен стих

1.5K 1 5

Ако знаех, че ще тикам

онзи тежък камък на Сизиф

 

и по кучешки все ще търкалям

всеки ден като оцъклен стих,

 

ще надничам в кални локви

да открия снопче повод за живот,

 

ще изписвам всеки спомен

върху празен от мечти бял лист,

 

а мечтите ми ще падат ничком

под скован от подлост ешафод,

 

ще живея, за да не умирам,

ще умирам, за да съм още жив -

 

щях във камъка да издълбая

онзи богохулен тежък стих:

 

че човек да си звучи гордо,

но човеците са днеска кът.

 

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Замислящо стихотворение-равносметка, с тежки истини, след едно трудно проглеждане, в което е скрито зрънцето на смисления и пълен с полезно съдържание живот. Поздравявам те, Веси!👍🥰
  • С Валюша!
  • Така си го редим живота, но ето, че достигаме до истини! Поздравления
  • Всичко е вярно, но ми се струва, че не е богохулен стиха. Хули човешката глупост!
  • Не ни е дадено да знаем, Весе, и трябва да преминем през всичко - това са уроците ни, дали ще ги научим е друг въпрос.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...