Jan 23, 2009, 4:58 PM

Болка

  Poetry » Love
677 0 2
Звездите падаха - умираха илюзии,
небето стана черно като гроб.
Отнесе мракът всички наши улици.
Земята стенеше след болка от любов!

Очите ми - два извора на сълзи.
Сърцето ми - от мъка океан,
а устните - две парещи присъди
и със земята си поплаках там.

Ръцете ти - далечни хоризонти,
сърцето ти - несбъдната мечта,
надеждите - разпръснати брилянти,
а болката ми - писък в нощта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...