27 jun 2012, 10:31

Борба

691 0 4

Животът на тялото е механизъм,

а тялото му служи като форма,

докато се движи всеки организъм

в изпълнение на тази норма.

 

Любовта е опит колеблив

да докоснеш нещо със страх

и въпреки това да си жив,

когато всичко стане на прах.

 

Вярата е бъдеще в момента,

лекарство след болка горчива,

молба в затворени очи е тя

и утро след нощта сънлива.

 

Надеждата последна ли умира,

или борбата срещу смъртта застава,

когато за победа начин не намира

и едно тяло без живот остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...