27 июн. 2012 г., 10:31

Борба

693 0 4

Животът на тялото е механизъм,

а тялото му служи като форма,

докато се движи всеки организъм

в изпълнение на тази норма.

 

Любовта е опит колеблив

да докоснеш нещо със страх

и въпреки това да си жив,

когато всичко стане на прах.

 

Вярата е бъдеще в момента,

лекарство след болка горчива,

молба в затворени очи е тя

и утро след нощта сънлива.

 

Надеждата последна ли умира,

или борбата срещу смъртта застава,

когато за победа начин не намира

и едно тяло без живот остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...