Животът на тялото е механизъм,
а тялото му служи като форма,
докато се движи всеки организъм
в изпълнение на тази норма.
Любовта е опит колеблив
да докоснеш нещо със страх
и въпреки това да си жив,
когато всичко стане на прах.
Вярата е бъдеще в момента,
лекарство след болка горчива,
молба в затворени очи е тя
и утро след нощта сънлива.
Надеждата последна ли умира,
или борбата срещу смъртта застава,
когато за победа начин не намира
и едно тяло без живот остава.
© Никица Христов All rights reserved.