Jun 27, 2012, 10:31 AM

Борба

689 0 4

Животът на тялото е механизъм,

а тялото му служи като форма,

докато се движи всеки организъм

в изпълнение на тази норма.

 

Любовта е опит колеблив

да докоснеш нещо със страх

и въпреки това да си жив,

когато всичко стане на прах.

 

Вярата е бъдеще в момента,

лекарство след болка горчива,

молба в затворени очи е тя

и утро след нощта сънлива.

 

Надеждата последна ли умира,

или борбата срещу смъртта застава,

когато за победа начин не намира

и едно тяло без живот остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...