27.06.2012 г., 10:31

Борба

690 0 4

Животът на тялото е механизъм,

а тялото му служи като форма,

докато се движи всеки организъм

в изпълнение на тази норма.

 

Любовта е опит колеблив

да докоснеш нещо със страх

и въпреки това да си жив,

когато всичко стане на прах.

 

Вярата е бъдеще в момента,

лекарство след болка горчива,

молба в затворени очи е тя

и утро след нощта сънлива.

 

Надеждата последна ли умира,

или борбата срещу смъртта застава,

когато за победа начин не намира

и едно тяло без живот остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...