27 oct 2013, 18:07

Босоног малчуган 

  Poesía
848 0 20
Аз помня на дните безгрижния смях,
когато един босоног малчуган
търкаляше лятото в облак от прах
и спираше жаден до онзи геран,
под старата круша с дебелия ствол...
Отпиваше глътки прохлада и пак,
макар че на драки се беше набол,
политаше сякаш след враните в бяг.
Катереше селския стръмен баир,
крадеше узрели череши без страх.
В дълбокото после на тихия вир
отмиваше лятната жега и прах.

Отминало време на смели мечти...
и грижи търкалят деня ми горчив...
Чертаят дълбоки и трайни следи
годините, сякаш по мене с молив...

А старата круша с дебелия ствол
отдавна я няма до онзи геран.
Душата си днеска на драки набол,
аз пазя един босоног малчуган...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • Поздрав на порасналото дете в теб!
  • Ти и нас връщаш в детството,Митко,прекрасно усещане
  • Колко е хубаво, че си го запазил!
  • И аз се отнесох далече назад-
    чешмата с корита,дерето, калта...
    Магарешки тръни и вълна по тях
    играта на "жмичка" и вятър от смях...

    Порастването е задача с много неизвестни и траен резултат от спомени...За което ти благодаря и аз.
  • Здравей, Митко!! Вече се познаваме наживо, за което се радвам!
    С голяма любов си се върнал към годините на детството!Красив и затрогващ изказ.Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен и лека седмица!
  • Ахааа, стана ми ясно сега от де си прихванал бодливото - от онези драки ще да е
    Много мило и носталгично, пораснало малчуганче такова
  • Чудесно е! Много харесах
  • Прекрасно!!!
  • Пази го винаги!
  • Хубаво е, че босоногите малчугани вътре в нас са живи!Иначе светът би бил ужасно скучно място!Много хубаво си го написал – топло,с любов, с носталгия!
  • Доста хора се разпознаха в стихото ти, Димитре. Щях да помисля, че си го писал, визирайки мен, ако не бяха черешите. Започвахме да крадваме черешки, още докато едва-едва са заруменели откъм слънчевата страна. После не се отказвахме и от узрелите, разбира се. Онзи прах, който описваш...Няма го вече - топъл, фин, пухкав. Светлето е правела кюфтенца, ние пък правехме бомбички, пълнейки с него хартиени пликчета. С какво блаженство наблюдавахме как "избухват", когато паднеха на земята!
    Честит имен ден, с леко закъснение и благодаря за ретроспективното стихо, потопило ни отново във вълшебството на детските ни спомени. Бъди здрав!
  • Нека запазим малчуганите в себе си!
  • Много топличко стихо, особено с този "облак от прах" и откраднатите череши. Ние пък от прахоляк си правехме кюфтенца...Ееех, да можеше никога да не порастваме.... Поздрав!!
  • 6 и от мен!
  • "... и грижи търкалят бита ми горчив"! - колко хубаво е казано само! Ние поне имахме детство...
  • Така беше, Краси... ех, какви времена... Благодаря ти.
    Таня, Лина, привет, момичета
  • Поне детство имахме - ей такова, като в твоя топъл и истинен стих!
    Поздрав!
  • Така е!*
  • Пази го, Мите!
Propuestas
: ??:??