argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 379
27 oct 2013, 18:07

Босоног малчуган

  Poesía
1K 0 20
Аз помня на дните безгрижния смях,
когато един босоног малчуган
търкаляше лятото в облак от прах
и спираше жаден до онзи геран,
под старата круша с дебелия ствол...
Отпиваше глътки прохлада и пак,
макар че на драки се беше набол,
политаше сякаш след враните в бяг.
Катереше селския стръмен баир,
крадеше узрели череши без страх.
В дълбокото после на тихия вир
отмиваше лятната жега и прах.

Отминало време на смели мечти...
и грижи търкалят деня ми горчив...
Чертаят дълбоки и трайни следи
годините, сякаш по мене с молив...

А старата круша с дебелия ствол
отдавна я няма до онзи геран.
Душата си днеска на драки набол,
аз пазя един босоног малчуган...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ljubomira (Любомира)
    ljubomira (Любомира)
    Много хубаво!
  • dinko1963 (Динко)
    dinko1963 (Динко)
    Поздрав на порасналото дете в теб!
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Ти и нас връщаш в детството,Митко,прекрасно усещане
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Колко е хубаво, че си го запазил!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    И аз се отнесох далече назад-
    чешмата с корита,дерето, калта...
    Магарешки тръни и вълна по тях
    играта на "жмичка" и вятър от смях...

    Порастването е задача с много неизвестни и траен резултат от спомени...За което ти благодаря и аз.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0