argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Босоног малчуган 

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

• ljubomira (Любомира)

  2024-10-27T16:41:01+02:00
  Много хубаво!
• dinko1963 (Динко)

  2013-11-02T13:09:07+02:00
  Поздрав на порасналото дете в теб!
• rozza (Радка Миндова)

  2013-10-29T18:39:04+02:00
  Ти и нас връщаш в детството,Митко,прекрасно усещане
• Djein_Ear (Евгения Тодорова)

  2013-10-29T10:13:19+02:00
  Колко е хубаво, че си го запазил!
• Довереница (Дочка Василева)

  2013-10-28T21:15:54+02:00
  И аз се отнесох далече назад-
  чешмата с корита,дерето, калта...
  Магарешки тръни и вълна по тях
  играта на "жмичка" и вятър от смях...
  
  Порастването е задача с много неизвестни и траен резултат от спомени...За което ти благодаря и аз.
• koli4a (Никола Апостолов)

  2013-10-28T15:54:54+02:00
  Здравей, Митко!! Вече се познаваме наживо, за което се радвам!
  С голяма любов си се върнал към годините на детството!Красив и затрогващ изказ.Харесах и го оценявам!
  Поздрави от мен и лека седмица!
• djudjii (Жанет Велкова)

  2013-10-28T12:23:37+02:00
  Ахааа, стана ми ясно сега от де си прихванал бодливото - от онези драки ще да е
  Много мило и носталгично, пораснало малчуганче такова
• gudel4e (Дияна)

  2013-10-28T12:00:41+02:00
  Чудесно е! Много харесах
• valqka (Валентин Василев)

  2013-10-28T10:13:18+02:00
  Прекрасно!!!
• goredoly (Миглена Цветкова)

  2013-10-28T08:41:05+02:00
  Пази го винаги!
• radiola (Рада Димова)

  2013-10-28T08:39:37+02:00
  Хубаво е, че босоногите малчугани вътре в нас са живи!Иначе светът би бил ужасно скучно място!Много хубаво си го написал – топло,с любов, с носталгия!
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2013-10-28T00:05:17+02:00
  Доста хора се разпознаха в стихото ти, Димитре. Щях да помисля, че си го писал, визирайки мен, ако не бяха черешите. Започвахме да крадваме черешки, още докато едва-едва са заруменели откъм слънчевата страна. После не се отказвахме и от узрелите, разбира се. Онзи прах, който описваш...Няма го вече - топъл, фин, пухкав. Светлето е правела кюфтенца, ние пък правехме бомбички, пълнейки с него хартиени пликчета. С какво блаженство наблюдавахме как "избухват", когато паднеха на земята!
  Честит имен ден, с леко закъснение и благодаря за ретроспективното стихо, потопило ни отново във вълшебството на детските ни спомени. Бъди здрав!
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2013-10-27T20:30:50+02:00
  Нека запазим малчуганите в себе си!
• sisi6571 (Светла Илиева)

  2013-10-27T19:59:03+02:00
  Много топличко стихо, особено с този "облак от прах" и откраднатите череши. Ние пък от прахоляк си правехме кюфтенца...Ееех, да можеше никога да не порастваме.... Поздрав!!
• Horungee (Ясен Куманов)

  2013-10-27T19:07:00+02:00
  6 и от мен!
• Katriona (Кети Рашева)

  2013-10-27T19:00:50+02:00
  "... и грижи търкалят бита ми горчив"! - колко хубаво е казано само! Ние поне имахме детство...
• argonyk (Димитър Никифоров)

  2013-10-27T18:55:56+02:00
  Така беше, Краси... ех, какви времена... Благодаря ти.
  Таня, Лина, привет, момичета
• krchernev (Красимир Чернев)

  2013-10-27T18:46:30+02:00
  Поне детство имахме - ей такова, като в твоя топъл и истинен стих!
  Поздрав!
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2013-10-27T18:23:43+02:00
  Така е!*
• toxin (Таня Донова)

  2013-10-27T18:07:43+02:00
  Пази го, Мите!