Босоног малчуган
Аз помня на дните безгрижния смях,
когато един босоног малчуган
търкаляше лятото в облак от прах
и спираше жаден до онзи геран,
под старата круша с дебелия ствол...
Отпиваше глътки прохлада и пак,
макар че на драки се беше набол,
политаше сякаш след враните в бяг.
Катереше селския стръмен баир,
крадеше узрели череши без страх.
В дълбокото после на тихия вир
отмиваше лятната жега и прах.
Отминало време на смели мечти...
и грижи търкалят деня ми горчив...
Чертаят дълбоки и трайни следи
годините, сякаш по мене с молив...
А старата круша с дебелия ствол
отдавна я няма до онзи геран.
Душата си днеска на драки набол,
аз пазя един босоног малчуган...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
