Босоног малчуган
Аз помня на дните безгрижния смях,
когато един босоног малчуган
търкаляше лятото в облак от прах
и спираше жаден до онзи геран,
под старата круша с дебелия ствол...
Отпиваше глътки прохлада и пак,
макар че на драки се беше набол,
политаше сякаш след враните в бяг.
Катереше селския стръмен баир,
крадеше узрели череши без страх.
В дълбокото после на тихия вир
отмиваше лятната жега и прах.
Отминало време на смели мечти...
и грижи търкалят деня ми горчив...
Чертаят дълбоки и трайни следи
годините, сякаш по мене с молив...
А старата круша с дебелия ствол
отдавна я няма до онзи геран.
Душата си днеска на драки набол,
аз пазя един босоног малчуган...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
