Монахът атонски се моли
за целия грешен свят,
потънал в беди и неволи.
Полага живота си свят
за някой незнаен нещастник -
еднакво за беден, богат.
Облечен във черен подрасник
и бос върху хладния под,
той тъпче земните страсти.
Тук времето спряло е ход -
във въздуха светят в редици
словата - небесен взвод.
В килията - мрачна тъмница,
грехът е неканен гост
пред думите - литнали птици.
Монахът стои на пост
в ръка вместо с меч - с броеница
верен на своя Христос.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados