Sep 22, 2017, 11:09 PM

Броеница

602 1 4

 

Монахът атонски се моли

за целия грешен свят,

потънал в беди и неволи.

 

Полага живота си свят

за някой незнаен нещастник -

еднакво за беден, богат.

 

Облечен във черен подрасник

и бос върху хладния под,

той тъпче земните страсти.

 

Тук времето спряло е ход -

във въздуха светят в редици

словата - небесен взвод.

 

В килията - мрачна тъмница,

грехът е неканен гост

пред думите - литнали птици.

 

Монахът стои на пост

в ръка вместо с меч - с броеница

верен на своя Христос.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...