22 сент. 2017 г., 23:09

Броеница

608 1 4

 

Монахът атонски се моли

за целия грешен свят,

потънал в беди и неволи.

 

Полага живота си свят

за някой незнаен нещастник -

еднакво за беден, богат.

 

Облечен във черен подрасник

и бос върху хладния под,

той тъпче земните страсти.

 

Тук времето спряло е ход -

във въздуха светят в редици

словата - небесен взвод.

 

В килията - мрачна тъмница,

грехът е неканен гост

пред думите - литнали птици.

 

Монахът стои на пост

в ръка вместо с меч - с броеница

верен на своя Христос.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...