22 сент. 2017 г., 23:09

Броеница

605 1 4

 

Монахът атонски се моли

за целия грешен свят,

потънал в беди и неволи.

 

Полага живота си свят

за някой незнаен нещастник -

еднакво за беден, богат.

 

Облечен във черен подрасник

и бос върху хладния под,

той тъпче земните страсти.

 

Тук времето спряло е ход -

във въздуха светят в редици

словата - небесен взвод.

 

В килията - мрачна тъмница,

грехът е неканен гост

пред думите - литнали птици.

 

Монахът стои на пост

в ръка вместо с меч - с броеница

верен на своя Христос.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...