22.09.2017 г., 23:09

Броеница

607 1 4

 

Монахът атонски се моли

за целия грешен свят,

потънал в беди и неволи.

 

Полага живота си свят

за някой незнаен нещастник -

еднакво за беден, богат.

 

Облечен във черен подрасник

и бос върху хладния под,

той тъпче земните страсти.

 

Тук времето спряло е ход -

във въздуха светят в редици

словата - небесен взвод.

 

В килията - мрачна тъмница,

грехът е неканен гост

пред думите - литнали птици.

 

Монахът стои на пост

в ръка вместо с меч - с броеница

верен на своя Христос.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...