22.09.2017 г., 23:09

Броеница

604 1 4

 

Монахът атонски се моли

за целия грешен свят,

потънал в беди и неволи.

 

Полага живота си свят

за някой незнаен нещастник -

еднакво за беден, богат.

 

Облечен във черен подрасник

и бос върху хладния под,

той тъпче земните страсти.

 

Тук времето спряло е ход -

във въздуха светят в редици

словата - небесен взвод.

 

В килията - мрачна тъмница,

грехът е неканен гост

пред думите - литнали птици.

 

Монахът стои на пост

в ръка вместо с меч - с броеница

верен на своя Христос.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...